Скалиране на производителността на Phenom II
Въведение
Макар че с новото си поколение AMD не успя да отвоюва короната на производителя на най-бързите процесори от Intel, компанията поне си осигури стабилни позиции в средния клас. Благодарение на това по-голямата компания се принуди да свали цените, а платфромата, предоставяна от AMD, отново намери своите купувачи, предлагайки отлична комбинация като съотношение производителност/цена. Нещо повече – новите модели предлагат и доста добри възможности за овърклокване, с което привличат бюджетните ентусиасти, желаещи да извлекат максимума за парите си. За доброто приемане на моделите сред овърклокърите спомага също и факта че AMD предлага така наречените Black Edition процесори с отключени множитетели, при това в дву-, три- и четириядрени варианти, на цени между 5 и 10 пъти по-ниски от Extreme Edition модела на Intel, който обикновено е един-единствен и то с цена 1000 долара.
Производителността на един процесор обаче е съвкупност от много фактори – производителност за такт на процесорно ядро, скорост на достъп до паметта, скорост на достъпа до другите компоненти в система, тактова честота ан компонентите и т.н. Подобряването на някой от факторите води до съответното увеличение на на производителността, само че понякога не е много лесно да се прецени кога получаваме оптимален прираст и върху кое трябва да наблегнем, за да изцедим максимума от процесора. За това в тази статия ще изследвам резултата от промените на някои от основните параметри на новите процесори на AMD, за да отчетем как това се отразява на производителността в няколко типични приложения.
За какво да гледаме
И така, кои са нещата които подлежат на модификация:
- Тактова честота на процесора – безспорно това е основен фактор за крайната производителност на процесора, като обикновено увеличаването на тактовата честота води до пропорционално, но по-малко в процентно отношение, увеличение на производителността.Това обаче е вярно ако ядрото не е ограничавано от други фактори – недостиг на пропускателна способност към паметта, бавен кеш и т.н.
- Тактова честота на паметта – недостига на данни за ядрата може да намали ползата от увеличаване на тактовата им честота. За да се компнсира това обикновено процесорите разполагат с кеш памет от няколко нива, но при все това трябва да имат и бърза връзка със системната памет. За това в наши дни масово се ползват двуканални DDR2-800 и DDR2-1066 памети, като тече преход към използването на дори по-бързата DDR3-1333 памет. Ще видим как честотата и таймингите на паметта влияят на производителността на процесора.
- Честота на контролера на паметта и L3 кеша – процесорите Phenom имат вграден контролер за достъп до паметта. От неговата тактова честота също зависи каква ще латентността на достъп до паметта и колко ефективно ще се оползотворява пропускателната способност. Нещо повече – това поколение разполага с масивна кеш от трето ниво, която работи на честотата на контролера на паметта, така че от последната зависи също и производителността на тази буферна памет. Недостатъка на архитектурата на AMD е точно сравнително бавния L3 кеш, като във второто поколение Phenom поне обемът е достатъчно голям, за да бъде от съществена полза. За това честотата на контролера също може да е от ключово значение за производителността. Другите две нива кеш памет се намират в процесорнтие ядра и производителността им се скалира с тактовата им честота.
- Системна шина – след вграждането на контролера на паметта в процесора, за моделите на AMD тя вече няма същото значение както за моделите на Intel преди i7, но въпреки това с нея се осъществява връзката с останалата част на системата като твърди дискове, графични адаптери и други периферни устройства. В определени случаи може да се окаже че именно тя ограничава производителността. Phenom по принцип има доста голяма пропускателна способност към чипсета, но при овърклокването по шина на моделите със заключен множител, понякога се налага честотата й да се намали доста. Друг случай при който може да попаднете на намалена честота е използването на Phenom с дъно не поддръжащо последния стандарт HyperTransport 3.0, при което се налага скоростта на предаване на данни да се ограничи до примерно 2000 MT/s, които се използват от по-старото поколение Athlon процесори и съответстващите чипсети.
Последни коментари
NHYwatlMCYfXdCMu
xVoDqxbdPQsP
XawMRiAmHiIAelo
CXHkegeUnPI
IYnxLhAkTpJasZcvmBf
CafPyXYOtrw
gqHqejVcfeDpORdLE
BdxfwqWzSEOueLjQv
QRkaeNbQeA
Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
nZVBXyjtZrxUxP