Процесори
Phenom II X6 1075T, Phenom II X4 970 и Phenom II X2 560Процесори
Идва края на 2010 година, а има още време, докато видим новите архитектури на AMD и Intel в действие – съответно Fusion и Sandy Bridge. Въпреки, че Sandy Bridge ще го видим по-рано, Fusion базираните чипове би следвало да са също доста добри. Все пак AMD обявиха цяла плеяда – Zacate, Liano, Ontario, Bulldozer, Bobcat и т.н. Докато чакаме обаче, от AMD направиха още един ъпдейт на своята продуктова гама чипове – от Phenom II X2 до Phenom II X6. Нека се запознаем с новите предложения.
Athlon X2 5000+ - евтиният четириядрен* процесорПроцесори
С появата на "технологията" Advanced Clock Calibration, отключването на съвременните процесори на AMD е по-лесно от всякога. Вероятно някои от вас вече са успяли да превърнат своят триядрен Athlon II X3 или Phenom II X3 в четириядрен чип, което е не малък прираст в производителността. Наистина, възможността за наистина успешно отключване не е 100%, дори при някои модели успеваемостта е сравнително малка.
Intel Core i5 750 и Core i7 870 - LGA1156 е тук.Процесори
След като платформата Nehalem се появи със своите процесори с кодово име Bloomfield (Core i7), сега е време да видим и техните по-"слаби" варианти, но постигнати не чрез орязване на ядрото Bloomfield, ами чрез представянето на нов чип – Lynnfield. Макар и Lynnfield да споделя много от идеите на Bloomfield, новото ядро предлага и някои нововъведения, които дори помагат на някои от моделите да се покажат като по-добри от наличните Core i7.
AMD Regor и Callisto - новите двуядрени играчиПроцесори
Двуядрените CPU не са някаква новост, но ако погледнете с какво е наситена по-голямата част от ИT бранша и ценовите листи, ще установите, че Dual Core вероятно е най-често срещаната фраза. Това е така не само при десктоп машините, но и при мобилните компютри, а отскоро и при нетбук и неттоп устройствата. При първите слухове около архитектурните характеристики на новите двуядрени процесори на AMD се открояваха две идеи – възможност за активиране на заключените ядра при Phenom II X2 и промените при Athlon II X2.
AMD Phenom II X4 940 – 45 nm по-близо до целтаПроцесори
Още когато се появиха процесорите от фамилия К8 или Clawhammer, компанията недвусмислено показа, че не е чак толкова трудно да излезнеш от сянката на Intel, където си бил толкова много години по времето на 80486 архитектурата. Въпреки това нека не забравяме, че AMD Athlon всъщност бе първият успешен опит на AMD да покажат възможности и инжинерна мисъл, която е необходима за сериозна конкуренция на процесорите Intel Pentium 4 (актуални по това време).
Intel Atom – дали е достатъчно бърз?Процесори
Мобилните телефони са сред най-продаваните устройства през последните години. От средство за разговор те се превърнаха в моден аксесоар, който често се сменя по причини, нямащи много общо с качествата му. В същото време мобилните оператори очакват през следващите години бум в ползването на интернет през мобилните телефони.
Какво трябва да знаем за Intel NehalemПроцесори
През последните 2 години никой не може да оспори върховенството на Intel на процесорния пазар. След завръщането им с Core 2 архитектурата те останаха неизменно водачи по производителност и дори навлизането на Barcelona на AMD не успя да промени нещата. Появата на ядрото Penryn преди малко по-малко от година само затвърди нещата.
Технологиите в новите процесориПроцесори
Преди няколко години AMD повлече крак с вкарването в употреба на процеса SOI при производството на своите процесори. Сега е ред на Intel, която използва редица новаторски методи за своите 45-нанометрови процесори. След като преди време разгледахме какво представляват методите Low-K, High-K, напрегнатият силиций и SOI, както и ефектите от използването им, дойде време да обърнем внимание и на модерните вече metal gate, многократно ецване и новите материали от типа на хафния.
Pentium Dual Core ревизия M0 – нещо повече от новия степингПроцесори
В материала за фамилията процесори Pentium Dual Core на Intel загатнах за големия потенциал, който тези чипове притежават и ще могат да предложат на бъдещите си собственици, и то на доста ниска цена. Все пак в момента един Е2140 може да се намери при цена от около $80 (без ДДС), което е достатъчно ниско, за да заинтересува дори бюджетно ориентираните потребители, да не говорим за хората, които се занимават с овърклок и искат да получат много бърза машина за сравнително малко пари. Е, вече имате тази възможност с излизането на степинг M0 при процесорите Pentium Dual Core.
MMX, 3DNow!, SSE и ползата от тяхПроцесори
Производителите на процесори винаги са се опитвали да повишават производителността на своите продукти, независимо дали чрез постигането на по-висока работна честота, или чрез влагането на някои малки хитрини. Макар поотделно всеки начин да дава своето, понякога се стига до простото акцентиране върху различните възможности, само и само да се реализира съответният модел. В този ред на мисли, какво е SSE (а вече има и SSE5) и каква точно полза имам аз от него?
Tile64 – многоядрен процесор от бъдещетоПроцесори
След като Intel и AMD стигнаха до мегахерцовата бариера, стана ясно, че бъдещето на процесорите няма да е в по-високите честоти, а в увеличения паралелизъм. Последните модели и на двете компании доказват именно това – постепенното преминаване към четириядрени и осемядрени модели, способни да извършват много повече работа за един такт. Интересното е, че в областта на многоядрените процесори се появява още един играч – фирмата Tilera, която има собствена разработка на многоядрен чип.
Intel се заема с разработката на биочипПроцесори
В последно време Intel разработва доста интересни нови технологии. Една от тях е демонстрираният от компанията прототип на биосензорен чип. Макар да изглежда сравнително лесно за постигане, комбинирането на живи тъкани и силиций на практика е доста сложна задача. На теория последователността от действия е следната. Първата стъпка е изолирането на протеин със строго специфичен “партньор”, към който се свързва (всъщност “партньорът” е на практика съставката, търсена с биосензора).
GeForce 8600GTS – новият среден клас на NvidiaПроцесори
Когато AMD обяви предпоследното забавяне на новата серия ускорители с кодово име R600, в Nvidia вероятно доста доволно са потрили ръце – за разлика от AMD/ATI, конкурентът им бе готов да покаже първия DirectX 10 съвместим ускорител, който освен това въведе унифицираната шейдърна архитектура, както и много други интересни новости. За сметка на това в AMD стояха и гледаха, а сега ще продължат да гледат, след като Nvidia е готова и вече предлага ускорител не само за високия, но и за по-евтиния клас – много по-интересния за потребителите среден сегмент от 3D видеокартите. Както стана ясно, GeForce 8600 и GeForce 8500 ще застанат до наличните GeForce 8800 варианти, като сумарно, що се отнася до Nvidia, шест DX10 съвместими ускорителя ще можем да избираме за комбиниране с наличната компютърна система – GeForce 8800 GTX/GTS/GTS320, както и актуалните в момента GeForce 8600GTS, 8600GT и 8500GT (след известно време ще видим и GeForce 8300). В този материал ще ви запозная с една от първите графични карти с G84-300 ядро, което е и основата на GeForce 8600GTS – производство на ASUSTek.
Penryn и Nehalem – бъдещите 45 nm процесори на IntelПроцесори
Спор няма, че Core и Core 2 архитектурата на Intel е достатъчно добра в момента, за да предпостави на потребителя вероятно най-добрите нива на производителност както при мобилните машини, така и при настолните компютри. Това обаче не означава, че Intel ще повтори грешката отпреди няколко години, когато се радваше на добри продажби на Pentium 4 и забави сериозно развитието му, от което спечелиха преките конкуренти от AMD. В Intel вече са готови да говорят както за 45 nm технология и предимствата от нея, така и за бъдещите мобилни, настолни и сървърни процесори, които ще бъдат директно проектирани по 45 nm процес. Става дума за новите ядра с кодови имена Penryn и Nehalem. И докато Penryn ще бъде 45 nm вариант на Conroe, като не се очакват кой знае какви сериозни промени, при Nehalem вече ще видим по-големи изменения на архитектурата и нови възможности. Въпреки това в Intel са приготвили няколко изненади за потребителите, които очакват Penryn да се появи след няколко месеца. Нека не забравяме, че докато към момента AMD се опитва да усвои 65 nm производствен процес, Intel е почти готова с два завода за 45 nm, които ще заработят с пълна сила до края на годината.
AMD R600 – не е шега работаПроцесори
След многото коментари по случая със забавянето на чипа R600 на (първо ATI, а после) AMD, съвсем скоро май всичко ще е забравено. Изглежда, вече всичко върви по план и последното забавяне, което бе обявено в края на месец февруари наистина ще се окаже последно. Съвсем наскоро бяха демонстрирани и първите снимки на Retail вариант на платката Radeon X2900XTX, която в изцяло комплектуван вид изглежда доста страшно. Това ще бъде най-дългият ускорител, който е произвеждан до момента, със своите 12 инча, или казано в сантиметри – почти 31. На феновете, притежаващи по-малки по размер кутии, вероятно ще им се наложи да ги сменят, ако имат намерение да съберат това чудо в компютъра си. Дори за улеснение платката притежава удобна дръжка.
AMD 65nm – 65 W за масовият потребителПроцесори
Не е тайна, че последно време, що се отнася до нови технологии, почти винаги става дума за Intel. Нова процесорна архитектура – Intel, нова мобилна платформа – Intel, нови чипсети – отново Intel. Наистина, от два месеца насам имаме и включване от страна на Nvidia и AMD, що се отнася до схемните набори, но ако трябва да говорим стриктно за процесорите, Intel остава компанията, която предлага нещо интересно. Едва отскоро и AMD може да се похвали, че е променила поне нещо в продуктовата си линия, но тази промяна не е кой знае колко сериозна – добре познатите 90 nm варианти на K8 ядрото се “свиха” технологично до 65 nm, което, естествено, доведе до някои промени по предложенията на AMD. И докато крайно предубедените потребители биха казали, че всъщност нищо интересно не се е случило, аз мога да поспоря малко с тях.
AMD 690G – вълкът в стадото на NvidiaПроцесори
Когато говорим за чипсети с вградено графично ядро, най-масовият производител е ясен – това е Intel. Той всъщност се води и най-големият производител на графични чипове поради огромните продажби точно на схемни набори с интегрирани видеовъзможности. Това обаче не значи, че вариантът на Intel също така е и най-добрият. Ако сте следили материалите във вестника и списанието, вероятно сте останали с впечатление, че Intel всъщност предлагаше по-слабото решение, на фона на доста по-сполучливите модели на Nvidia. Така, общо взето, доскоро борбата на фронта на интегрираните графични чипсети бе между тези две компании, с не много чести включвания от страна на ATI. В ход е промяна на това статукво, след като AMD закупи ATI и RS690 се превърна в AMD690G.
Многопроцесорното бъдещеПроцесори
Очевидно е, че бъдещето в развитието на микропроцесорите е в интегрирането на все повече ядра върху една подложка. Към този момент потребителите могат да се сдобият с четириядрен процесор. Макар и на доста солена цена, той е върхът на технологичната еволюция засега. Друг е въпросът за какво точно може да се използва, предвид факта, че по-голямата част от софтуера е еднонишков.
Графичният процесор – поглед отвътре Част 2Процесори
В предишния брой разгледахме някои от основните механизми на графичния процесор. След като благополучно сме се сдобили с нова видеокарта, съобразно наученото от миналата статия, идва време да я пробваме. Това добре, но какво означават всички тези настройки на графичните детайли в повечето игри? Умишлено ще разгледам основно опциите, с които разполагаме при настройването на повечето игри, тъй като, съдейки само по името им, често пъти трудно ще разберете какво означават.
Цената на процесораПроцесори
Когато става въпрос за компютри, екология и спестяване на енергия, повечето хора си мислят за електричеството, консумирано от процесора. Помните ли поколението Pentium 4? Със сигурност! А помните ли ревизията, носеща името Prescott? Вероятно ви стана топло на душата при този спомен... Процесорът е един чудесен пример за разхищение на енергия с цел постигане на малка стъпка напред в увеличаването на производителността. Това е случай, в който разполагаме с вече работещ продукт, но какво е коствало той да стигне до финалната фаза?
