Dell XPS M2010 – един преносим компютър
Развитието на мобилните технологии в днешни дни позволява на производителите да правят доста и интересни продукти. Не говорим само за малки и компактни предложения, които да носите с една ръка и почти да не усещате присъствието им физически. Тук можем да споменем и другата крайност – голяма машина, която обаче все още запазва мобилността си и по недвусмислен начин се разграничава от настолните компютри с възможността си лесно да бъде преместена въпреки размерите и теглото си. Такава е Dell XPS M2010, която съвсем спокойно може да бъде наречена “Преносим компютър”, и то в буквалния смисъл.
Какво налага наличието на подобни “хибридни” машини? От една страна, трябва да се замислим върху нуждата от мобилност, която лаптоп системите предлагат. Дори и да говорим за тегло от порядъка на 10 кг, все пак мобилността остава. Разбира се, няма да е удобно да се носи под мишница постоянно, но пък и предназначението в случая не е такова. Освен това не са малко потребителите, които искат преносимият им компютър да е нещо повече от що-годе бърз процесор, добър обем памет, сравнително голям твърд диск, вградено оптично устройство и (невинаги) адекватна 3D графична карта.
Какво ще кажете за дисков RAID масив, бързо 3D ядро, мощен процесор, многобройни мултимедийни възможности, голямо количество RAM, дори и адекватно звуково осигуряване, да не говорим за голям дисплей? Е, всичко това лесно може да се събере в една настолна система, но когато стане дума за мобилност, положението се променя из основи. Тогава трябва да направим малък компромис с всяка една от изброените подсистеми, но въпреки това производители като Dell съумяват да направят “компромиса” с доста добра опаковка, а и не само. Dell XPS M2010 претендира да показва не само опаковка, но и много прилична и адекватна вътрешност.
Характеристики на XPS M2010
M2010 е поместен в доста голям корпус, който трябва да събере множеството изграждащи го компоненти. В пълния си вариант M2010 е екипиран с бърз процесор Mobile Core 2 Duo (но скоро може да видим и QUAD модел) от серията Т7000 (най-евтиният вариант на машината все пак е с Т5600) с 667 MHz FSB и 4 MB кеш от второ ниво. До 4 GB оперативна памет от тип DDR2-667 може да бъде инсталирана, което изобщо няма да е неадекватно на фона на всичко останало. Графичната подсистема също е подсигурена добре. Изградена е на базата на графичния процесор Radeon X1800 и разполага със собствена 256 MB графична памет. Що се отнася до пространството на хард диска, може да разполагате както с единичен HDD, така и с масив RAID0 или RAID1 с общ обем до 500 GB (при RAID0 от два 250 GB HDD). Естествено, в допълнение стандартно имаме и 8х DVD-RW устройство или ако пожелаете – Blue-ray.
Звуковото подсигуряване е предоставено на общо 8 говорителя, а допълнителни външни говорители са налични в комплектовката на машината. Клавиатурата е със стандартен размер (десктоп, не мобилен). Освен тъчпад има и Bluetooth мишка за работа от разстояние (но за това след малко). Всичко, свързано с визуалното възприемане, е предоставено на големия 20,1” дисплей, който определено прави впечатление. Към М2010 получавате още вградена 1,3 MP уебкамера, четири USB 2.0 порта, IEEE1394, DVI и S-Video изводи, цифрови и аналогови 5.1/7.1 звукови изводи, както и PCI Express слот за съвместимо устройство и мултичетец за мултимедийни карти. Не трябва да забравяме и модула за дистанционно управление. За връзка с околния свят се използва както Gbit LAN, така и безжична връзка, базирана на чипа Intel 3945ABG. Естествено, Dell препоръчва да се използва Windows Vista, но не е проблем да видите М2010 комплектуван и с Windows XP Media Center.
На снимката виждате, че става дума за голяма машина. Когато е била проектирана, едва ли някой от Dell е искал тя да бъде компактна или лека. Тук не се залага на това, дори напротив. Въпреки наличието на мобилност, XPS M2010 е по-скоро desktop replacement (заместител на десктоп машина), отколкото мобилен компютър. Предполагам, че използването на 20” дисплей е променило вижданията на компанията относно позиционирането на продукта и поради размерите на екрана е било взето решение и останалата част от продукта да бъде на също толкова високо ниво.
Наличният в нашата тестова машина процесор е Core 2 Duo T7200 с работна честота от 2 GHz, но ми се струва, че за този компютър единствено трябва да се предлага T7600, който работи само на 333 MHz повече, без да отделя кой знае колко повече топлина. Въпреки всичко и 2 GHz (в режим на батерия стандартно получавате 1/2 от това – 1 GHz) са достатъчни, за да захранят бързото графично ядро. Дори при пълно натоварване процесорът не загрява прекалено много (но корпусът на машината – да), за да създаде трудности на охладителната система, която впрочем, поради наличието на този CPU и ядрото Radeon X1800, е на доста сериозно ниво. Няколко големи отвора на задната страна на М2010 демонстрират това. Единствено при сериозно 3D натоварване се усеща, че вентилаторът на чипа R520 завишава оборотите си (по обясними причини) – управлението на перките е изцяло автоматично, но тази на процесора никога не успях да я чуя да се завърти по-бързо. Като цяло при нормална работа системата е много тиха, дори и при задаване на максимално акустично ниво (но и най-висока производителност) на двата твърди диска от BIOS.
Използването на 667 MHz FSB позволява по-добро запълване на 667 MHz DDR2 памет, която работи на малко консервативни тайминги (според стандарта JEDEC) – 5-5-5-15. На наличните слотове може да съберете до 4 GB RAM, която ще ви даде оптималния комфорт за работа с Windows Vista. Имайте предвид, че инсталираните в тази машина 2 GB изобщо не са малко и със сигурност биха били достатъчни за доста потребители. По време на тестовете системата се държеше много адекватно и реагираше с високо ниво на производителност на много от тестовете. При наличието на толкова евтина DDR2 SO-DIMM памет обаче ще е направо немарливост, ако тази машина не се екипира до максималния капацитет (но ще трябва да използвате и 64 bit Vista).
Стигаме и до графичната подсистема, която е изградена около графичния чип Radeon X1800 и разполага със свои 256 MB памет. Едва ли има нужда да ви казвам, че интерфейсът Vista Aero работи повече от отлично, но в 3D игрите, особено от последните 6 месеца няма да срещнете такова “разбиране”. Главно поради факта, че макар X1800 да не е като Intel GMA950 или дори новия Radeon HD3200, R520 вече не е на върха на 3D света. Що се отнася до игровите заглавия отпреди две години, едва ли ще срещнете трудности, но новите имена, например Crysis или UT3 няма да ви позволят да ги видите в пълния им блясък, още повече на нативната резолюция от 1680 х 1050. Въпреки това със сигурност може да кажем, че М2010 разполага с много добро 3D ускорение и няма да ви разочарова. Мен лично поне не успя.
Дизайнът на М2010 определено е впечатляващ. Когато извадих машината от кашона, в първият момент си помислих, че батерията му не е поставена и според (уж) мястото за поставянето й размерите й трябва да са внушителни – така да се каже половината от основата липсваше. Оказа се, че 20,1” дисплей създава оптическата измама, а на празното място поставяте клавиатурата, която е пълноразмерна според представите за десктоп платформата (вярно, функционалните клавиши са по-малки, но това едва ли е толкова важно) – основните клавиши са с нормална големина, имате и добре познатата numpad добавка, а стрелките са преместени, за да направят място за тъчпад устройството.
Корпусът е доста масивен и, честно казано, с много добра изработка – използван е предимно черният цвят, но сините LED диоди, които осветяват и сигнализират за някои от функциите на М2010, допълват визията много добре. Разположеното (по нестандартен начин) в центъра оптично устройство също прави впечатление не само с изведените отгоре бутони за управление, но и с начина на отваряне и затваряне. От двете срани на TEAC DVD-RW се намират и твърдите дискове, паметта, процесорът и всичко останало, което изгражда М2010. Като говорим за дисково пространство, тестовият модел е екипиран с двойка 200 GB Seagate Momentus 7200.2 HDD със скорост на въртене на дисковия пакет 7200 rpm и 16 MB кеш от второ ниво. Говорим за много сериозни мобилни HDD на Seagate. Както вероятно се досещате, става дума за RAID0 масив с обем 400 GB и сериозна скорост на предаване на данните. По желание на клиента RAID масивът може и да е огледален с цел защита на информацията върху него, или защо не да използвате Intel Matrix Storage за комбинация на RAID0 и RAID1 върху двата диска.
Клавиатурата има още едно предимство – безжична е, но не работи по Wi-Fi интерфейс, а чрез “син зъб”. Казвам това с идеята, че корпусът на машината може да остане самостоятелна единица, а вие с клавиатурата в ръце да сте на по-отдалечена позиция. И без това този 20,1” екран не е измислен да го гледате от 20 см. Bluetooth връзката позволява да сте доста далеч от системата, например излегнали се удобно, докато гледате филм. Може дори да отидете в другата стая и все още да имате обхват на клавиатурата (тествах при повече от 10 метра отдалеченост – никакви проблеми), въпреки че едва ли ще е разумно, предвид факта, че няма да виждате какво правите.
Самата клавиатура разполага с вградена батерия, която се зарежда при скачването на клавиатурата с корпуса на M2010. Издръжливостта на батерията е доста сериозна и би трябвало да изтрае поне 2–3 седмици на автономна работа (ако предположим, че работите с клавиатурата постоянно “извън” машината. Външната мишка, която се предлага в комплекта, отново разчита на Bluetooth и може да я ползвате вместо тъчпада. Мишката е удобна и дори се предлага с много удачно килимче (Dell явно иска всичко около тази система да е на ниво). Докато сме на темата за отдалечеността, към комплекта получавате солидно дистанционно за бързо управление на Windows Media Center... и не само. Може да го ползвате за какви ли не различни функции (управление на звука, яркост на дисплея), дори и за функциите на мишката.
Вероятно вече става ясно, че удобството по време на работа е на много високо ниво (бих бил доста разочарован от М2010 ако не беше така), но все пак трябваше да проверим и как стои въпросът с производителността. Що се отнася до работата под Windows Vista, няма какво толкова да се каже, освен че нямам никакви забележки. Все едно сте пред настолна машина от висок клас, обслужвана от 20” LCD. Като се има предвид, че Radeon X1800 не поддържа DirectX 10, дори под Vista ще можете да играете само под DirectX 9, което, от една страна, е дори по-добре заради съмнителните (засега) предимства на DX10. Процесорът Core 2 Duo помага на вграденият X1800 да предлага задоволително ниво на 3D графика, но при нативната резолюция от 1680 х 1050 това е доста трудно. При по-сериозни визуални ефекти (и настройки на МАХ) в по-новите игри няма да може да получите адекватно ниво на кадрите, за да играете комфортно. Така например под теста 3D MARK’06 машината постигна почти 3000 точки, което не е слаб резултат, но не е и на нивото на съвременните 3D чипове.
Що се отнася до PC MARK Vantage, в повечето от тестовите пакети бяха отбелязани доста добри резултати, а постиженията при дисковите замервания показват производителност много над тази, която предлага единичен настолен диск Seagate Barracuda 7200.10 320 GB. Няма да говорим конкретно за производителността на процесора и паметта, които са вече познати на повечето от вас, но пък дисковата система си е нещо по-сериозно. Под Everest Ultimate Edition Disk Read Test Suite двата 7200 rpm Seagate съумяха да отбележат около 90–100 MB/s скорост на трансфер при четене, което за “мобилна система” е постижение от доста висок клас. Естествено, ако предпочетете RAID1 за свързването им, ще загубите както скоростта, така и половината обем на масива, но пък нивото на сигурност изобщо не е за пренебрегване (все пак за някои хора сигурността на информацията е много по-важна от бързината на трансфер).
Енергийните изисквания на XPS M2010 са доста нескромни – машината използва много сериозна батерия, която се захранва от огромен (за мащабите на преносимите устройства) трансформатор с капацитет от около 150 W. Като се има предвид обаче за какъв тип хардуер говорим, всичко това изведнъж започва да изглежда нормално. По време на теста за автономна работа XPS M2010 издържа почти 3 часа (по-точно 2 часа и 50 минути), което си е за възхищение. В този режим процесорът работи на само 1 GHz честота (при напрежение 1,06 V), a яркостта на дисплея е намалена на около 40 %, но въпреки това визуализирането е много добро, а четивността – отлична (пък и така очите ви ще се натоварват по-малко). При проверка за работа при максимална натовареност времето е доста по-малко – около 1 час.
Както вече загатнах в заглавието, в този материал става дума за преносим компютър, но не какъв да е. Наистина, на “тромавия” М2010 му липсва онази степен на мобилност, която сме свикнали да виждаме. Но пък си има достатъчно основателна причина за това. Може би ще минат още няколко години, докато видим целия този хардуер събран в малък размер шаси на лаптоп и с тегло не повече от 2 кг. Ако искате леснопреносима (в сравнение с настолен компютър) бърза машина с 20” LCD, XPS M2010 е едно от много малкото предложения на пазара, които биха ви удовлетворили като възможности и характеристики. Самата идея да притежавате по-иновативен тип компютър е нещо любопитно, а в случая с XPS M2010 и доста практично. Дизайнът на тази машина позволява голяма свобода на употреба, а и съгласете се, безжичната клавиатура и мишка са нещо много удобно, а дистанционното може да ви позволи цяла плеяда от нови приложения. Според мен XPS M2010 е един наистина интересен продукт, който заслужава не само внимание, но и бъдещо развитие, което да го направи по-популярен при домашните потребители, за които настолната машина е прекалено шумна и заема много място, а лаптопите (поне голяма част от тях) не предоставят достатъчно производителност и мултимедийни възможности.
Тодор Богданов
Авторът благодари на фирма “АСБИС България” за предоставянето на Dell XPS M2010.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
