Какво трябва да знаем за Intel Nehalem
Въведение
През последните 2 години никой не може да оспори върховенството на Intel на процесорния пазар. След завръщането им с Core 2 архитектурата те останаха неизменно водачи по производителност и дори навлизането на Barcelona на AMD не успя да промени нещата. Появата на ядрото Penryn преди малко по-малко от година само затвърди нещата. И по всичко изгелжда че Intel ще продължат да поддръжат техния „тик-так" план – преминаване към нов технологичен процес със старата архитектура, последеван след една година от нова архитетура използвайки новия технологичен процес. След Conroe и Penryn, вече е време за новата архитектура, която да използва вече стабилно усвоения 45 нм процес. За нея се говори от доста време – тове е Nehalem. Може да се каже, че вече се знае много, като особено на наскоро приключилото изложение IDF нивото на познание беше силно увеличено.
На фона на в известен смисъл жалките опити на AMD да си върнат короната през последните месеци, сигурно ви се струва, че Conroe/Penryn архитектурата е твърде добра, за да има нужда от усъвършенстване. Факт е обаче че място за подобрения има и то както се оказва много. В доста отношения Nehalem e еволюционно подобрение на старата архитектура, а в определени сфери би могло да се каже, че е дори и революционен, ако не бяхме видели вече подобни технологии в процесорите на конкуренцията от AMD.
Преди всичко обаче какво може да се подобри в Conroe? Мисля че очевидния за всички отговор е – шина, шина и пак шина. Първо архитектурата със системна шина, използвана от Intel отдавна надживя времето си на полезност и за това говорят астрономическите честоти, към които се стреми напоследък. На свой ред тя се използва и за комуникация между ядрата в 4-ядрените процесори на компанията, което води до сериозно забавяне на комуникацията. И накрая системната шина прави проблематично скалирането на многопроцесорните системи за пазара на сървъри и работни станции. Промяната на този елемент от архитектурата, както ще видите води след себе си огромен брой други промени.
Друга област в която очевидно може да се търси подобрение, е ефективността на изпълнение инструкциите. И то не толкова ефективността за отделните инструкции, колкото по-пълноценно оползотворяване на процесорното ядро. Сигурно се чудите как може една очевидно толкова ефективна архитектура, като Conroe, да има проблеми с ефективността. Причината е в самата същност на x86 кода. Реално много рядко може да се достигне до едновременното изпълнение на повече от 2 инструкции. Вярно е, че някои от тях се декодират в повече от една микрооперация, но функционалните модули на Core 2 са над 10, като в същото време ефективната ширина на декодиращата част може да достигне до 5 инструкции на такт. Така че въпреки високата си ефективност, все още има много място за подобрение.
И за последно преди да премина към същинската част, няколко думи за целите, които вероятно са си поставили от Intel при създаването на новата архитектура. Преди всичко трябва да се има предвид, че в голяма степен подобно на Barcelona, и Nehalem е разработван преди всичко с мисъл за сървърния/HPC пазар. Очевидно е, че за десктоп пазара компанията вече раполага с много мощен чип, но въпреки тежките удари, които AMD търпи в тази област, новата им архитектура на свой ред прави същото с текущите модели Xeon на пазара за многопроцесорни сървъри и при HPC приложенията. Така че Nehalem трябва да отбележи завръщането на Intel в тези сфери и да постави основата за в бъдеще. Съответно голяма част от подобренията са насочени към максимална производителност при приложения с множество нишки и големи изисквания към подсистемата на паметта. В този смисъл печалбата за нормалните потребители вероятно няма да е толкова значителна, колкото за разчитащите на интелски сървъри.
Добави към любимиПоследни коментари
Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
Не се виждат картинките.