computers.bg - Последни статии в категория Линукс http://www.computers.bg computers.bg - Последни статии в категория Линукс Wed, 28 Jun 2017 01:32:02 GMT en-us Myah OS – всичко, от което се нуждаете От доста време се опитвам, доколкото времето ми позволява, да следя развитието на многобройните Linux (и не само) дистрибуции и да ви представям тези, за които смятам, че заслужават внимание. Признавам, че през ръцете ми преминават голямо количество версии, почти всички от които са постоянно в някакъв тестов период, но много малка част от тях успяват да ме спечелят и наистина притежават достатъчно качества, за да заслужат своя дебют на страниците ни. Myah OS е една от тези, които без много шум и рекламни обещания впечатляват и имат всички предпоставки да придобият популярност и да продължат да се развиват, за разлика от много други замразени проекти. http://www.computers.bg/articles/myah_os__vsichko_ot_koeto_se_nujdaete.html http://www.computers.bg/articles/myah_os__vsichko_ot_koeto_se_nujdaete.html PeaZip – по-добрият Linux архиватор Вярно е, че всяка от по-известните графични среди за Linux разполага с вграден инструмент за работа с архиви, но за съжаление повечето от тях работят с нативните за тази операционна система формати – TAR.GZ, TAR.BZ2, TAR, WAR. Разбира се, изключение в повечето случаи е работата с ZIP и JAR файлове. Но какво трябва да направите, ако попаднете на някой от останалите многобройни архивни формати, като RAR, ACE, ARJ, 7Z и т.н. Естествено, първото и логично нещо е да потърсите дали приложението, с което е създаден съответният архив, не разполага и с Linux вариант. Съвсем нормално е някои програми да предлагат и многоплатформена поддръжка, но със сигурност не при всички е така. http://www.computers.bg/articles/peazip__po-dobriqt_linux_arhivator.html http://www.computers.bg/articles/peazip__po-dobriqt_linux_arhivator.html Удобно редактиране на ISO и NRG файлове ISO Master е open source редактор на CD огледални образи, предназначен за Linux и BSD системи. Софтуерът е базиран на bkisofs – библиотека за четене, промяна и запис на .iso файлове, като освен всички останали добри качества и възможности, ISO Master предоставя на потребителите удобен и приятен за работа интерфейс с .iso и .nrg файлове. Практически с програмата може да изпълнявате всички възможни операции със и върху тези файлове, като за момента не се поддържа единствено съхраняването в .nrg формат. http://www.computers.bg/articles/udobno_redaktirane_na_iso_i_nrg_failove.html http://www.computers.bg/articles/udobno_redaktirane_na_iso_i_nrg_failove.html Metamorphose – групово преименуване на файлове и папки в Linux Както става ясно и от заглавието, предназначението на Metamorphose е да ви даде възможност лесно да променяте имената на неограничен брой файлове и директории, като сами определяте дали ще смените всички символи или само част от тях. В днешната статия ще обърна внимание на версията за Linux, но е добре да знаете, че програмата разполага и с версия за Windows. http://www.computers.bg/articles/metamorphose__grupovo_preimenuvane_na_failove_i_pa.html http://www.computers.bg/articles/metamorphose__grupovo_preimenuvane_na_failove_i_pa.html Ubuntu 7.04 Feisty Fawn – време е за лов на елени За наша радост и този път създателите на изключително популярната дистрибуция успяха да се вместят в шестмесечния цикъл на разработка и аз имам удоволствието да ви запозная с версия 7.04 на Ubuntu – Feisty Fawn. Както, предполагам, знаете, дистрибуцията се очакваше да излезе в края на месец април и, разбира се, това се случи, без да има никакви закъснения, на точно определената дата. Освен множество поправки, новата версия на дистрибуцията включва и много подобрения. В случая на преден план обаче излиза въпросът дали разработчиците са успели да изпълнят всички поставени задачи и по-важното – колко успешно и качествено е направено това. http://www.computers.bg/articles/ubuntu_704_feisty_fawn__vreme_e_za_lov_na_eleni.html http://www.computers.bg/articles/ubuntu_704_feisty_fawn__vreme_e_za_lov_na_eleni.html ОpenSuse 10.2 – новото лице на хамелеона Тази последна версия на операционната система се появи, така да се каже, малко тихомълком и остана извън светлината на прожекторите, защото по същото време Novell и Microsoft обявяваха своето споразумение за съвместна работа. Както знаете, Novell създаде OpenSuSE дистрибуцията по примера на Fedora на Red Hat, като и тя изцяло е дело на общността на разработчиците на свободен софтуер. http://www.computers.bg/articles/opensuse_102__novoto_lice_na_hameleona.html http://www.computers.bg/articles/opensuse_102__novoto_lice_na_hameleona.html Как да инсталираме Linux Допреди няколко години отговорът на този въпрос може би щеше да бъде един – не толкова лесно и бързо, ако с тази задача се захванеше някой начинаещ потребител. Но днес е трудно да се даде еднозначен отговор. Със сигурност обаче може да се каже, че в голяма степен разработчиците на Linux дистрибуции се стремят все повече и повече да улеснят крайния потребител, що се отнася до процеса на инсталация на операционната система. В тази статия ще ви представя три Linux дистрибуции, които се отличават една от друга не само по различния процес на инсталация, но и по много други признаци. Нивото на трудност при всяка от тях е различно, но в каква степен ще се справите, зависи изцяло от вас. Разбира се, има и много общи неща, а най-важното е, че и трите са напълно безплатни. http://www.computers.bg/articles/kak_da_instalirame_linux.html http://www.computers.bg/articles/kak_da_instalirame_linux.html Да съживим работното поле В последните няколко статии, свързани с Linux, ви представих приложения, които превръщат работата с тази операционна система в повече от лесна задача. Оптимизацията на една система е от голямо значение за нейното правилно функциониране, но не бива да забравяме, че и връзката с потребителя е много важна. Връзката между операционната система и потребителя е графичният интерфейс. Всяка от отделните Linux дистрибуции вече предлага удобен и интуитивен интерфейс, базиран предимно на двете водещи графични среди – KDE и GNOME. Те от своя страна позволяват на всеки потребител да ги модифицира изцяло по свой вкус с помощта на допълнителни теми, икони и всевъзможни екстри. http://www.computers.bg/articles/da_syjivim_rabotnoto_pole.html http://www.computers.bg/articles/da_syjivim_rabotnoto_pole.html EasyUbuntu – кой каза, че не може да бъде лесно? Предполагам, все още много от вас мислят, че да се работи с Linux е трудна задача. Всъщност всяко ново начинание изисква да му се отдели допълнително време и внимание, за да може впоследствие всичко да е много по-лесно. Разбира се, няма да ви кажа, че ако досега сте работили с друга операционна система и изведнъж преминете към Linux, всичко ще ви е ясно. Напротив, ще има неща, които ще изискат от вас да им посветите време, за да ги разучите, усвоите, за да можете в крайна сметка да ги приложите успешно. И ако сте достатъчно старателни, положителните резултати няма да закъснеят, а най-важното – ще се уверите сами, че да се работи с Linux не е чак толкова трудно. Сигурно все още някои от вас имат съмнения по този въпрос. Но се надявам с днешната статия да успея да ги разсея и за пореден път да ви докажа, че работата с тази операционна система е също толкова лесна и интуитивна. http://www.computers.bg/articles/easyubuntu__koi_kaza_che_ne_moje_da_byde_lesno.html http://www.computers.bg/articles/easyubuntu__koi_kaza_che_ne_moje_da_byde_lesno.html Hamachi под Linux Hamachi е едно уникално приложение, което печели стотици почитатели всеки ден. Но днес няма да се занимаваме с неговите завоевания, а с инсталацията му, и по-специално под Linux. Ще ви покажа как да си инсталирате и графичния фронтенд за по-лесна работа с приложението. Ще се опитам да опиша подробно всяка от стъпките и командите, които трябва да бъдат изпълнени, така че и при вас всичко да премине гладко и безпроблемно. А за финал ще се свържем към отдалечен компютър посредством VNC сървър и клиент. За операционна система ще използвам Ubuntu 6.10. А сега е време да отворите конзолата – Applications –> Accessories –>Terminal. http://www.computers.bg/articles/hamachi_pod_linux.html http://www.computers.bg/articles/hamachi_pod_linux.html GNOME Office – верният служител в офиса - Част 3 В днешната статия ще ви представя още две от приложенията, включени в състава на GNOME Office: Dia – програма за изчертаване на диаграми, и Planner – софтуер за управление на проекти и планиране на задачи. Едва ли от възможностите на тези две програми ще се възползва абсолютно всеки, като се има предвид тяхната определена насоченост. Но пък потребителите, чиято работа е свързана по един или друг начин с изчертаване на диаграми или се нуждаят от добро планиране на работния процес, ще останат повече от доволни при работата си с тези приложения. http://www.computers.bg/articles/gnome_office__verniqt_slujitel_v_ofisa-chast_3.html http://www.computers.bg/articles/gnome_office__verniqt_slujitel_v_ofisa-chast_3.html GNOME Office – верният служител в офиса Част 2 Предполагам, че сте имали достатъчно време да се запознаете с приложенията от пакета GNOME Office, които ви представих в предишния брой на вестника – AbiWord и Gnumeric. Дори и да не сте го направили обаче, е време да преминем напред и да ви запозная с още две от програмите, влизащи в състава на GNOME Office. Това са The GIMP – софтуер за работа с растерни изображения, и Inkscape – програма за работа с векторна графика. http://www.computers.bg/articles/gnome_office__verniqt_slujitel_v_ofisa_chast_2.html http://www.computers.bg/articles/gnome_office__verniqt_slujitel_v_ofisa_chast_2.html GNOME Office – верният служител в офиса - Част 1 Няма нужда да се чудите дали сте прочели правилно заглавието на статията. Наистина става дума за офис пакетa на графичната среда GNOME. В днешно време са налични множество офис пакети, но много малко от тях биха могли да се похвалят с предложеното качество на работа. Всъщност GNOME Office цели да предостави на своите потребители именно качество и бързина при използване на отделните приложения. Базовият офис пакет се състои от трите най-добри в своя клас и може би най-популярни сред потребителите не само на Linux, но и на Windows, приложения с отворен код. http://www.computers.bg/articles/gnome_office__verniqt_slujitel_v_ofisa-chast_1.html http://www.computers.bg/articles/gnome_office__verniqt_slujitel_v_ofisa-chast_1.html Sabayon – съперникът на Vista От 30 януари привържениците на Windows имат още повече поводи за радост и гордост, след като дългоочакваната Vista най-сетне ще се озове в техните ръце. От друга страна, воините на отворения код все още са в очакване на новото KDE 4, което обещава много подобрения. Но междувременно те няма и защо да униват, тъй като имат в арсенала си бисер като SabayonLinux. http://www.computers.bg/articles/sabayon__sypernikyt_na_vista.html http://www.computers.bg/articles/sabayon__sypernikyt_na_vista.html Да говорим свободно и с Линукс В този бързо развиващ се свят на високи технологии изискванията на потребителите също нарастват със значителни темпове. Съвсем спокойно може да кажем, че едно от тях е възможността за бърза, лесна, удобна и, не на последно място, сигурна комуникация. За да могат да отговорят на него, разработчиците на графичната среда GNOME предлагат на потребителите, които я използват, достъп както до стандартните начини за комуникация, като имейл и IM клиент, така и до набиращата все по-голяма популярност VoIP телефония. По подразбиране в дистрибуцията Ubuntu, която използвам, е инсталиран софтуерът Ekiga Softphone, който служи именно за такъв тип комуникация. Разбира се, ще ви представя още две алтернативни приложения – Gizmo Project и небезизвестния Skype, но в Линукс вариант. http://www.computers.bg/articles/da_govorim_svobodno_i_s_linuks.html http://www.computers.bg/articles/da_govorim_svobodno_i_s_linuks.html Evolution и Gaim – основни средства за комуникация в GNOME Предполагам, вече сте се “поровичкали” с Nautilus и сте се запознали с основната подредба на файловете и директориите в GNOME, респективно в Ubuntu 6.10. Всъщност това е дистрибуцията, която аз ще използвам за основна платформа, докато ви запознавам с приложенията, включени в GNOME, а и с графичната среда като цяло. Разбира се, ако решите, може да използвате и друга дистрибуция, стига при нея да е налична тази графична среда. http://www.computers.bg/articles/evolution_i_gaim__osnovni_sredstva_za_komunikaciq_.html http://www.computers.bg/articles/evolution_i_gaim__osnovni_sredstva_za_komunikaciq_.html Puppy Linux – вашият нов домашен любимец В началото Puppy Linux ме заинтригува с обещанието за малък размер и възможност за зареждане от USB флаш памет, но след това открих и много други интересни негови страни. Може би като начало трябва да ви кажа, че този Linux е по-различен от всички останали и трябва предварително да се подготвите за нещо ново. Имам предвид дългогодишните потребители на тази ОС с отворен код, които са свикнали да работят с определени стандартни дистрибуции и да използват един и същи софтуер. http://www.computers.bg/articles/puppy_linux__vashiqt_nov_domashen_lubimec.html http://www.computers.bg/articles/puppy_linux__vashiqt_nov_domashen_lubimec.html Nautilus – незаменимият помощник в GNOME С всяка своя нова версия графичната среда GNOME става все по-привлекателна, придобива все по-изящен вид, което определено е важно не само за нейните верни потребители, но и за завоюването на нови привърженици. Спомням си, че първата Linux дистрибуция, до която се докоснах, беше Red Hat с графична среда GNOME и определено не бях много впечатлен от външния вид. Въпреки че системата ми работеше доста пъргаво, скоро след това преминах към KDE графична среда, а по-късно и към друга дистрибуция. http://www.computers.bg/articles/nautilus__nezamenimiqt_pomoshtnik_v_gnome.html http://www.computers.bg/articles/nautilus__nezamenimiqt_pomoshtnik_v_gnome.html KDE и GNOME – не само врати към света на Linux Едва ли вече има някой, който да не знае, че това са двете най-популярни и най-използвани графични среди в Linux дистрибуциите. В продължение на няколко броя на вестника разгледахме голяма част от основните модули на една от графичните среди – KDE, тяхното предназначение, функционалност, както и предимствата и недостатъците им. За тези от вас, които са ги пропуснали, съвсем накратко ще се опитам в тази статия да обобщя и да представя информация за KDE, като същевременно бих искал да ви запозная и с прекия конкурент на графичната среда – GNOME. Така се надявам да ви помогна да направите своя избор, като се насочите към най-подходящата за вас графична система. А както всички знаем, човек избира най-добре, когато има алтернативи. http://www.computers.bg/articles/kde_i_gnome__ne_samo_vrati_kym_sveta_na_linux.html http://www.computers.bg/articles/kde_i_gnome__ne_samo_vrati_kym_sveta_na_linux.html Софтуер за запис на CD/DVD дискове под Linux Рано или късно, независимо от операционната система, която използвате, както и от обема на твърдия ви диск, ще се наложи да прехвърлите информация на друг носител. Целта на днешната статия е да ви запознае с някои от по-популярните програми за запис на CD/DVD дискове под Linux. http://www.computers.bg/articles/softuer_za_zapis_na_cddvd_diskove_pod_linux.html http://www.computers.bg/articles/softuer_za_zapis_na_cddvd_diskove_pod_linux.html Mandriva Linux 2007 Отново е време за нова версия на популярната Linux дистрибуция Mandriva. Вече съм отбелязвал, че това е една от най-любимите ми дистрибуции и следя нейното развитие още от 1997 г. Продуктовото портфолио за 2007 г. на тази симпатична френска компания включва няколко софтуерни пакета и смея да твърдя, че това е една от най-универсалните дистрибуции в света на Linux. Какво имам предвид: Mandriva предлага версии, които се опитват да задоволят почти всички потребности. http://www.computers.bg/articles/mandriva_linux_2007.html http://www.computers.bg/articles/mandriva_linux_2007.html Аудио и интернет приложения с отворен код След като ви представих победителите в престижните конкурси POTM и CCAW, организирани от мрежата OSTG (OSTG.com, FreshMeat.com, Slashdot.org и Linux.com) – най-големия ресурс за софтуер с отворен код в световен мащаб, реших да ви запозная накратко с някои от програмите, които лично аз ползвам в ежедневието си. Голяма част от тях се припокриват с победителите от POTM и Sf.net, затова ще обърна внимание само на програми, които не фигурират във въпросните списъци. http://www.computers.bg/articles/audio_i_internet_prilojeniq_s_otvoren_kod.html http://www.computers.bg/articles/audio_i_internet_prilojeniq_s_otvoren_kod.html Контролният център – сърцето на KDE - Част 3 Днес продължаваме с прегледа на останалите компоненти от контролния център на KDE. Категориите, върху които ще се спрем, са “Хардуер” (Hardware) и “Интернет и мрежи” (Internet and Network). От секцията “Хардуер” ще можете да настройвате периферните устройства, като клавиатура, мишка, принтер, а също така лесно ще добавите цифровия си апарат или камера, ако разполагате с такива. От тук се задават и някои от опциите на монитора, както и част от параметрите, свързани с работата на устройствата за съхранение на данни. “Интернет и мрежи” е мястото, от което може да споделяте ресурси, да настройвате мрежовата си карта, както и да извършвате други дейности, от които зависи правилното функциониране на мрежата ви. В зависимост от начина ви на свързване към интернет достъпните подменюта тук също могат да варират. http://www.computers.bg/articles/kontrolniqt_centyr__syrceto_na_kde-chast_3.html http://www.computers.bg/articles/kontrolniqt_centyr__syrceto_na_kde-chast_3.html Tilix 2.0 – българският Линукс? Когато научих за появата на версия 2.0 на Тиликс, гордо носещ титлата “Българският Линукс”, веднага се изпълних с огромен ентусиазъм и просто нямах търпение да го сваля и инсталирам. След положителните впечатления, с които бях останал от първата версия (1.0 “Борис” – базирана на Knoppix и Debian), сега очакванията ми бяха още по-високи и се надявах, че екипът е развил дистрибуцията още повече. Но първата ми изненада беше свързана с това, че версия 2.0 с кодово име “Карпош” вече е базирана на популярната Kubuntu (KDE вариант на Ubuntu). Ubuntu дериватите от своя страна също са взели за основа Debian, но не в това е проблемът. Просто първоначалното ми впечатление беше, че това е един съвсем леко видоизменен Kubuntu. Надявах се, че твърдението за “българска дистрибуция” ще бъде развито още повече и Тиликс 2.0 ще бъде преведен в много по-голяма степен и ще съдържа много повече локализирани или разработени от българи компоненти, но се оказа, че не е така. http://www.computers.bg/articles/tilix_20__bylgarskiqt_linuks.html http://www.computers.bg/articles/tilix_20__bylgarskiqt_linuks.html Контролният център – сърцето на KDE - Част 2 Надявам се, вече сте разбрали какво е предназначението на контролния център на KDE, така че продължаваме нататък. Някои от вас вероятно знаят, че наскоро беше обновена версията на Kubuntu до 6.10 Edgy Eft. Ако има потребители, които са инсталирали новото Kubuntu, да не се притесняват. Описанията на модулите и техните възможности в статията са валидни и за новото издание. Направените промени в последната версия засягат само основната организация на менютата в контролния център, като някои категории са преименувани, други са преместени в различна група. Например част от персоналните настройки вече са в новосъздадената категория Look & Feel. http://www.computers.bg/articles/kontrolniqt_centyr__syrceto_na_kde_-chast_2.html http://www.computers.bg/articles/kontrolniqt_centyr__syrceto_na_kde_-chast_2.html Контролният център – сърцето на KDE - Част 1 В днешната статия ще се запознаем с контролния център на KDE – какво представлява, кои са неговите елементи и основните функции на по-важните от тях. Това е един от най-важните компоненти на системата, с чиято помощ ще успеете да персонализирате почти всеки неин елемент или опция, без да са ви необходими много познания за операционната система Linux. Ако стартирате контролния център за първи път, може би трябва да си освободите малко повече време за работа, в зависимост от това колко елемента ще желаете да променяте и кои части на системата искате да персонализирате. http://www.computers.bg/articles/kontrolniqt_centyr__syrceto_na_kde-chast_1.html http://www.computers.bg/articles/kontrolniqt_centyr__syrceto_na_kde-chast_1.html Kontact – необходимият информационен помощник В брой 36 на вестника ви представих основния инструмент за навигация в KDE – Konqueror. В тази статия смятам да ви запозная с Kontact. Kontact е интегрираният в KDE персонален информационен мениджър. Той обединява в себе си добре познатите на повечето Линукс потребители програми, като KMail, KOrganizer и KAddressBook, работещи през един добре подреден интерфейс. Към този чудесен пакет са включени още приложенията KNotes, KNode, KitchenSync и Akregator. Компонентите могат да се стартират и като самостоятелни приложения, затова ще представя всяко едно поотделно. Разбира се, всички компоненти могат да се конфигурират и за групов достъп. http://www.computers.bg/articles/kontact__neobhodimiqt_informacionen_pomoshtnik.html http://www.computers.bg/articles/kontact__neobhodimiqt_informacionen_pomoshtnik.html Konqueror – завладяващото лице на KDE Konqueror е не само иновативен и ефективен файлов мениджър и също толкова добър уеббраузър, но е и изключително гъвкаво приложение, което всеки би могъл да конфигурира, съобразявайки се единствено със своите нужди. Програмата е част от базовия пакет на KDE и е с отворен код. Въпреки че първоначално е разработван само за Линукс, в момента е достъпен и за някои други платформи, сред които BSD, Solaris, а отскоро, но в доста ограничен вариант – и за Windows. Използването му на Windows платформа е възможно само през Cygwin, а по-любознателните от вас могат да се запознаят с проекта KDE on Cygwin на адрес: http://kde-cygwin.sourceforge.net/. Пълна съвместимост потребителите на Windows могат да очакват при Konqueror 4.0 (поне по плановете на разработчиците е така), който ще бъде част от KDE 4.0. http://www.computers.bg/articles/konqueror__zavladqvashtoto_lice_na_kde.html http://www.computers.bg/articles/konqueror__zavladqvashtoto_lice_na_kde.html Линукс – навсякъде и във всичко Линукс е навсякъде. Дори и да не предполагате, може да откриете операционната система с отворен код на най-невероятни места и тя тихо и незабележимо започва да навлиза и да управлява живота ни. Мобилни телефони, PDA, мултимедийни конзоли за домашно забавление, електронни устройства, използвани в бита и за научни цели, дори ръчни часовници... Списъкът е много дълъг. http://www.computers.bg/articles/linuks__navsqkyde_i_vyv_vsichko.html http://www.computers.bg/articles/linuks__navsqkyde_i_vyv_vsichko.html Свободният софтуер Както отбелязахме в уводния материал, освен като алтернатива Линукс е създаден и с мисълта да бъде олицетворение на свободата. Затова първоначално Линус Торвалдс публикува Линукс под GNU General Public License (GPL), поддържан от Free Software Foundation. GPL дефинира лицензионните права за разработчиците, софтуерните и хардуерните OEM дистрибутори, както и на крайните потребители, гарантирайки, че системата ще остане с отворен код. Затова оригиналното наименование трябва да бъде GNU/Linux, което много хора пропускат. http://www.computers.bg/articles/svobodniqt_softuer.html http://www.computers.bg/articles/svobodniqt_softuer.html