Uniflash – универсален BIOS инструмент

Въпреки това с разочарование установих, че съм в бил грешка, след като през изминалата седмица загубих почти цяла нощ, преди да успея да препрограмирам некоректно “флашнатия” BIOS на дънната си платка.

За тези от вас, които са пропуснали предишния ми материал на тази тематика, ще дефинирам съвсем накратко какво точно представлява BIOS (Basic input/output system): това е софтуерът, работещ на най-ниско ниво, без да разчита на каквито и да било данни, съхранени върху твърдия диск или друг носител. Самият BIOS се съхранява в EPROM чип, разположен върху дънната платка, и е отговорен за комуникацията между хардуера и периферните устройства.

Видеоадаптерите, както много други хардуерни устройства, също разполагат със свой собствен BIOS, като процедурата по обновяването му в повечето случаи е елементарна и отнема съвсем малко време.

Най-често с обновяването на BIOS се добавя поддръжка за по-нови модели хардуер и евентуално се коригират грешки. Съществуват и т.нар. моднати (т.е. модифицирани) BIOS версии, които предлагат много повече опции за овърклок в сравнение с фабричния BIOS за конкретната дънна или видеоплатка.

Както вече споменах, самото обновяване на BIOS с по-нова версия не е нищо страшно, ако спазвате някои основни правила:

1. Преди да обновите своя BIOS, се уверете, че джъмперът, който го предпазва от случайно презаписване, е в позиция disabled, защото в противен случай обновяването ще бъде неуспешно (BIOS Write Protect). Не всички дънни платки са оборудвани с такъв джъмпер.

2. Винаги създавайте резервно копие на сегашния си BIOS, като застраховка, в случай че нещо се обърка при ъпдейта. Всички инструменти за “флашване” предлагат такава опция, дори при някои приложения е невъзможно да препрограмирате своя BIOS, преди да копирате данните от него в бекъп файл с бинарен формат.

3. Препоръчително е обновяването на BIOS да се извършва под “чист” DOS в защитен режим (DOS4GW Protected mode), макар че обновяването е възможно и под Windows 98/XP, с някои специализирани w32 GUI инструменти, като WinFlash. Според статистически проучвания при едно от всеки 100 обновявания на системния BIOS възниква някакъв проблем. При някои по-нови модели дънни платки самото обновяване, на жаргон “флашване”, може да бъде извършено директно на ниско ниво, без да се зарежда каквато и да е операционна система. Например дъната на ASUS предлагат т.нар. EZ Flash utility, достъпно по време на POST теста с клавишната комбинация ALT+F2. В зависимост от модела на дънната ви платка, респ. на системния BIOS, тази клавишна комбинация варира.

4. Използвайте единствено професионални инструменти за изваждането и поставянето на чиповете и винаги работете с антистатична гривна, за да си спестите излишни неприятности.

Няма да описвам стандартните методи на препрограмиране, тях бихте могли да разгледате свободно на сайта ни, в моя материал “Трикове за възстановяване на системния BIOS”, достъпен на следния уебадрес: http://www.computers.bg/article.php?catid=8&article=301.

Естествено никой не е застрахован срещу проблеми, дори и да спазва тези фундаментални правила. За съжаление в това твърдение се уверих и аз самият, защото, след като се опитах да препрограмирам системния BIOS на своето дъно Epox EP-RDA6+ Pro, на екрана остана червена таблица с надпис: “DO NOT TURN OFF OR RESET YOUR PC. NOW FLASHING...”, която принципно изчезва в рамките на няколко секунди.

След като почаках около 15 минути и разбрах, че няма шанс процесът на обновяване да продължи, се обадих на моя приятел Иван Велев, известен с прозвището си Paradox, защото изпаднах в безизходица: нямах друг Socket-A-базиран компютър под ръка, а за съжаление не разполагах и с необходимата системна DOS дискета, със записан коректен BIOS файл за моето дъно (в .BIN формат), пък и после се оказа, че дори emergency flash boot процедурата не се инициализираше изобщо, т.е. дори информацията в т.нар. boot system block на моя BIOS бе безвъзвратно унищожена при некоректното флашване.

И така, за да “съживим” машината, с приятеля ми бяхме принудени да извършим BIOS HOTSWAP процедура, за да препрограмираме BIОS-а на една моя дънна платка, модел Expo EP-RDA6+ Pro.

Това само по себе си не представлява кой знае каква трудност, но за нещастие не разполагахме с идентичен модел Socket-A-базирана дънна платка, откъдето се появиха и проблемите ни.

За тези от вас, които не знаят какво представлява HOTSWАP BIOS FLASH процедурата, ще припомня съвсем накратко: компютърът кешира в RAM паметта системния BIOS при стартирането си и това позволява EPROM чипът му да може бъде изваден “в движение”, т.е. докато той работи, без това да се отрази на стабилността му. След това в BIOS цокъла се поставя проблемният чип и се инициализира процедурата по обновяването на съдържанието му. Естествено най-добре е предварително да сте се въоръжили със системна дискета, върху която да е качен необходимият флаш софтуер (awdflashxxx.exe, flashxxx.exe, uniflash.exe) и коректният BIOS имидж файл.

След това отново се изважда BIOS чипът, който вече е препрограмиран и се поставя обратно в цокъла на “проблемното”, вече работещо дъно. Оригиналният BIOS чип се поставя на мястото му и работещият компютър така и не “разбира” за извършената временна подмяна.

И така, преди да предприемем каквото и да било, с приятеля ми се застраховахме, че ERPROM чипът на неговата дънна платка, модел ASUS A7N8X-VM-400, съответства като параметри/пинове на този, използван в моята. Понеже и двете дъна са базирани на nVidia nForce2 IGP чипсета, подозирахме, че няма да има проблеми с HOTSWAP процедурата.

Самите ERPROM чипове бяха различни като модел и марка – този на моето дъно бе произведен от WinBOND, а другият – от PMC. Въпреки това те се оказаха напълно съвместими помежду си: и двата чипа са с обем 4 Мbit, a справката в сайта за интегрални схеми http://DigiChip.com (безценен уебресурс!) потвърди нашето предположение, че разположението на пиновете е идентично. Това е много важно, защото в противен случай, при несъответствие на пиновете, чипът, а вероятно и дъното биха дефектирали мигновено при подаване на напрежение.

Дотук добре, но неприятното в случая бе, че при моето дъно на Epox бе използван BIOS софтуер на Award Modular (Phoenix), докато при дънната платка на приятеля ми BIOS-ът бе разработен от American Megatrends (AMIBIOS).

Де факто се налагаше да извършим HOTSWAP процедурата със съвсем друг софтуер (AWARD), при положение че в паметта на компютъра е кеширан AMIBIOS.

Както вероятно се досещате, това не бе никак лесно заради вградените защити. Нито инструментите на AMI, нито тези на AWARD успяха да сработят в нашата, меко казано, деликатна ситуация.

Дори софтуерът на ASUS – EZ Flash, достъпен директно от BIOS, не успя да програмира моя чип с BIOS файла за дъното ми, който предварително записахме върху флопи дискета.

На практика от над една дузина приложения, повечето от които за DOS, нито една програма не ни вършеше работа! Тук е моментът да изкажа своята благодарност към приятеля си Иван Велев, благодарение на когото все пак се справихме с тази проблемна ситуация. Той съвсем себеотрицателно пожертва няколко часа от нощта си, за да съживи моята машина, понеже лично аз вече бях отчаян, след като нито една от десетките програми, които изпробвахме, не сработи при нашата “хибридна” AMI/AWARD конфигурация.

И така, програмата, която ни помогна в този тежък момент, се казва UNIFLASH. Както си личи от името й, тя е предназначена именно за да работи като универсален флаш инструмент. Независимо какъв хардуер ползвате, с нея ще можете да извършите “форсирано” обновяване на BIOS-а, преодолявайки всякакви системни защити.

Такъв бе случаят при нас: след няколкочаcoви експерименти с най-различни софтуерни BIOS-флаш приложения, Uniflash успя да програмира моя чип буквално за няколко секунди.

След това спряхме машината на приятеля ми, извадихме моя чип от сокета на дъното му и го поставихме обратно на мястото му, върху моето Epox дъно. Когато след това стартирахме машината ми за първи път, с току-що обновеният BIOS, с огромно облекчение видях POST теста! Всичко работи, най-после УСПЕХ!

Редно е да се отбележи, че след обновяването на BIOS се променят MAC адресите на NIC и/или WAN адаптерите ви. Това едва ли ще е проблем, освен ако не ползвате DHCP MAC автентификация при вашия Интернет доставчик.

Същинската работа с Uniflash е елементарна, защото той разполага с удобен, ASCII-базиран потребителски интерфейс. Мисля, че всеки, склонен да извърши HOTSWAP процедурата, ще е в състояние да се справи с интерфейса на това малко, но безценно помагало, наречено UniFlash.